Не ме помни такава,
в очите със сълзи.
Нека е забрава...
Нека помълчим...
Аз утре ще се върна
както вчера бях...
и спомен сал ще бъда
в своя смях.
Но днес си отивам...
Като смърт изживяна.
И сънища много...
И много врати...
И в нашето сбогом...
Сълзи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
липсваше ми тази откровеност Попаднах в полизрението и сега мърдане няма- градивната критика - ще ми помогне за небивал възход Поздрав!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
