Сълзи
555
0
0
Сълзи
Обливат студено двете скули,
парят лицето със соления привкус.
Сякаш спомените в тях са оживели,
живота знаят вече наизуст.
В радост или мъка те се появяват,
да чистят от живота тъмните петна.
Душата сякаш нежно обновяват,
висока винаги е тяхната цена.
Никога не ще ни те удавят,
по-силни са от буйната река.
Щастливи често те ни правят,
мокрят нежно нашата ръка.
С тях живот на този свят се дава,
изпращаме в последния му път.
Никога звукът им се не чува,
идват, кога дойде му редът.
В.Й.01.2011г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Йотов Все права защищены
