Сълзи

Обливат студено двете скули,

парят лицето със соления привкус.

Сякаш спомените в тях са оживели,

живота знаят вече наизуст.

В радост или мъка те се появяват,

да чистят от живота тъмните петна.

Душата сякаш нежно обновяват,

висока винаги е тяхната цена.

Никога не ще ни те удавят,

по-силни са от буйната река.

Щастливи често те ни правят,

мокрят нежно нашата ръка.

С тях живот на този свят се дава,

изпращаме в последния му път.

Никога звукът им се не чува,

идват, кога дойде му редът.

                                         В.Й.01.2011г.