12 may 2011, 10:52

Сълзи

  Poesía » Otra
553 0 0

Сълзи

Обливат студено двете скули,

парят лицето със соления привкус.

Сякаш спомените в тях са оживели,

живота знаят вече наизуст.

 

В радост или мъка те се появяват,

да чистят от живота тъмните петна.

Душата сякаш нежно обновяват,

висока винаги е тяхната цена.

 

Никога не ще ни те удавят,

по-силни са от буйната река.

Щастливи често те ни правят,

мокрят нежно нашата ръка.

 

С тях живот на този свят се дава,

изпращаме в последния му път.

Никога звукът им се не чува,

идват, кога дойде му редът.

                                         В.Й.01.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...