Сълзи
546
0
0
Сълзи
Обливат студено двете скули,
парят лицето със соления привкус.
Сякаш спомените в тях са оживели,
живота знаят вече наизуст.
В радост или мъка те се появяват,
да чистят от живота тъмните петна.
Душата сякаш нежно обновяват,
висока винаги е тяхната цена.
Никога не ще ни те удавят,
по-силни са от буйната река.
Щастливи често те ни правят,
мокрят нежно нашата ръка.
С тях живот на този свят се дава,
изпращаме в последния му път.
Никога звукът им се не чува,
идват, кога дойде му редът.
В.Й.01.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
