И спомените никога не питат
желая ли отново аз да страдам...
когато влизаш във сърцето ми без жалост
и сякаш искам да те спра, но сила нямам...
И гледал съм те в нощите, мечтал съм,
когато ти до мен си кротко спяла...
Къде ли си... тогава съм си мислил,
дали обичаш ме с копнеж в съня си...
Любувах ти се колко си красива
и плахо устните ти с моите докосвах,
страхувах се, не исках да те будя,
защото знаех, че ще си отидеш ...
Тъй нежна си и толкова изящна,
какво да сторя, та завинаги да си до мене,
какво усещане за теб е любовта ми...
сълзите в мен горещо се разливат...
На Н.
© Милен Флоров Все права защищены
И мъжете плачат.