Сълзи
И спомените никога не питат
желая ли отново аз да страдам,
когато влизаш във сърцето ми без жалост
и сякаш искам да те спра, но сила нямам...
И гледал съм те в нощите, мечтал съм,
когато ти до мен си кротко спяла...
Къде ли си... тогава съм си мислил,
дали обичаш мен, или ме няма...
Любувах ти се колко си красива
И устните до моите допирах,
страхувах се, не можех да те будя,
защото знаех, че ще си отидеш ...
Тъй мила беше, толкова изящна,
Не исках този миг да се размива...
какво усещане за теб е любовта ми ?
сълзите в мен горещо се разливат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Флоров Всички права запазени
