6 окт. 2006 г., 23:42

Сълзи

1K 0 8

Горещи сълзи,
солени сълзи
обливат лицето ми...
Ах как боли
от самота...
А аз съм омъжена...
Нима?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красива и истинска миниатюра! Възхищавам й се вече втори ден, докато се реших да напиша нещо.
  • Гледай напреди не унивай-живота продължава,мила!!!
  • Хубав,но много тъжен стих-дано скоро се промени...И аз съм омъжена(от две години)и сме щасливи да сме един до друг...Дано това не се промени,макар че всеки това повтаря"Е,първите години..",но ние вярваме че ще сме по-силни от ежедневието...Пожелавам ти и на теб да намерите и съхраните уважението...и дано спасите повече от Любовта.Искренни прегръдки от мен и успех...
  • Тя...самотата не признава, омъжена или не. Както и любовта.
    Поздрави за хубавия стих, Ласка!!!
  • Най- често са самотни омъжените жени!
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...