6.10.2006 г., 23:42

Сълзи

1K 0 8

Горещи сълзи,
солени сълзи
обливат лицето ми...
Ах как боли
от самота...
А аз съм омъжена...
Нима?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красива и истинска миниатюра! Възхищавам й се вече втори ден, докато се реших да напиша нещо.
  • Гледай напреди не унивай-живота продължава,мила!!!
  • Хубав,но много тъжен стих-дано скоро се промени...И аз съм омъжена(от две години)и сме щасливи да сме един до друг...Дано това не се промени,макар че всеки това повтаря"Е,първите години..",но ние вярваме че ще сме по-силни от ежедневието...Пожелавам ти и на теб да намерите и съхраните уважението...и дано спасите повече от Любовта.Искренни прегръдки от мен и успех...
  • Тя...самотата не признава, омъжена или не. Както и любовта.
    Поздрави за хубавия стих, Ласка!!!
  • Най- често са самотни омъжените жени!
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...