Сълзи от многоточия
В деня на ослепялата въздишка
и разума, пиян от съжаления,
шампанското на залеза излишно
разлива незаспали привидения.
Пътеките от допира се кършат,
подобно на слънчасали надежди.
Не се събират в обща точка. Свършва
небесната проекция. И реже.
Минутите със хрипове завиват
зад ъгъла, безпътица предсказал.
А облаците плъзват колебливо,
но с ледени сълзи като проказа.
Объркан е дъхът ми и недъгав,
стеснява дробовете ми камшично.
И криволичи залезът разгърден -
прегърнал ме пияница комичен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
