Oct 5, 2021, 4:06 PM

Сълзи от многоточия 

  Poetry » Phylosophy
508 4 19
В деня на ослепялата въздишка
и разума, пиян от съжаления,
шампанското на залеза излишно
разлива незаспали привидения.
Пътеките от допира се кършат,
подобно на слънчасали надежди.
Не се събират в обща точка. Свършва
небесната проекция. И реже.
Минутите със хрипове завиват
зад ъгъла, безпътица предсказал.
А облаците плъзват колебливо,
но с ледени сълзи като проказа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??