22 авг. 2006 г., 08:23

Сълзите ми 

  Поэзия
805 0 4
Лежа потънала в мрак,
сякаш светлината е мой враг.
Ти сега си толкова далече
и аз зная че не ме обичаш вече.
Навън вали порой,
а сърцето ми няма покой.
То биеше само и единствено за теб,
а сега вече е премръзнало от лед.
Сега небето и земята се сливат,
слънцето и радостта си отиват.
Това време ще продължи,
защото всичко в мене вече е лъжи.
Но не дъждът вън,а този в мен.
Той може да спира за кратко,
но това ще е за да ме удари по-сладко.
Твоята обич беше тъй силна и тиха,
но знай че сълзите ми за всичко си платиха.

© Анета Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??