Сълзите ми
Лежа потънала в мрак,
сякаш светлината е мой враг.
Ти сега си толкова далече
и аз зная че не ме обичаш вече.
Навън вали порой,
а сърцето ми няма покой.
То биеше само и единствено за теб,
а сега вече е премръзнало от лед.
Сега небето и земята се сливат,
слънцето и радостта си отиват.
Това време ще продължи,
защото всичко в мене вече е лъжи.
Но не дъждът вън,а този в мен.
Той може да спира за кратко,
но това ще е за да ме удари по-сладко.
Твоята обич беше тъй силна и тиха,
но знай че сълзите ми за всичко си платиха.
сякаш светлината е мой враг.
Ти сега си толкова далече
и аз зная че не ме обичаш вече.
Навън вали порой,
а сърцето ми няма покой.
То биеше само и единствено за теб,
а сега вече е премръзнало от лед.
Сега небето и земята се сливат,
слънцето и радостта си отиват.
Това време ще продължи,
защото всичко в мене вече е лъжи.
Но не дъждът вън,а този в мен.
Той може да спира за кратко,
но това ще е за да ме удари по-сладко.
Твоята обич беше тъй силна и тиха,
но знай че сълзите ми за всичко си платиха.
© Анета All rights reserved.
браво
