18 июл. 2013 г., 22:32

Сълзите на артиста

840 0 0

Последната си песен днес изсвирих,

изпях и вече нямам сили да стоя

пред публиката мрачна. Дирих

една след друга рими да редя.

Но стискайки до кръв следите

от някакви емоции таени

не казах нищо, спомените останаха скрити

с тъга и болка напоени.

На хилядите погледи вперени в мен

им казвах: „Оставате ме на мира.

Аз не искам да излея в този ден

таз люта болка, нищо че после ще си замина…

от този свят жесток. И за последно

преди да сляза завинаги

и зад кулисите да се скрия

ще ви кажа, че не е модерно

артиста пред вас да лее горчивите си сълзи.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...