Jul 18, 2013, 10:32 PM

Сълзите на артиста

  Poetry
845 0 0

Последната си песен днес изсвирих,

изпях и вече нямам сили да стоя

пред публиката мрачна. Дирих

една след друга рими да редя.

Но стискайки до кръв следите

от някакви емоции таени

не казах нищо, спомените останаха скрити

с тъга и болка напоени.

На хилядите погледи вперени в мен

им казвах: „Оставате ме на мира.

Аз не искам да излея в този ден

таз люта болка, нищо че после ще си замина…

от този свят жесток. И за последно

преди да сляза завинаги

и зад кулисите да се скрия

ще ви кажа, че не е модерно

артиста пред вас да лее горчивите си сълзи.”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...