Jul 18, 2013, 10:32 PM

Сълзите на артиста

  Poetry
842 0 0

Последната си песен днес изсвирих,

изпях и вече нямам сили да стоя

пред публиката мрачна. Дирих

една след друга рими да редя.

Но стискайки до кръв следите

от някакви емоции таени

не казах нищо, спомените останаха скрити

с тъга и болка напоени.

На хилядите погледи вперени в мен

им казвах: „Оставате ме на мира.

Аз не искам да излея в този ден

таз люта болка, нищо че после ще си замина…

от този свят жесток. И за последно

преди да сляза завинаги

и зад кулисите да се скрия

ще ви кажа, че не е модерно

артиста пред вас да лее горчивите си сълзи.”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...