18.07.2013 г., 22:32

Сълзите на артиста

836 0 0

Последната си песен днес изсвирих,

изпях и вече нямам сили да стоя

пред публиката мрачна. Дирих

една след друга рими да редя.

Но стискайки до кръв следите

от някакви емоции таени

не казах нищо, спомените останаха скрити

с тъга и болка напоени.

На хилядите погледи вперени в мен

им казвах: „Оставате ме на мира.

Аз не искам да излея в този ден

таз люта болка, нищо че после ще си замина…

от този свят жесток. И за последно

преди да сляза завинаги

и зад кулисите да се скрия

ще ви кажа, че не е модерно

артиста пред вас да лее горчивите си сълзи.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...