18.07.2013 г., 22:32

Сълзите на артиста

846 0 0

Последната си песен днес изсвирих,

изпях и вече нямам сили да стоя

пред публиката мрачна. Дирих

една след друга рими да редя.

Но стискайки до кръв следите

от някакви емоции таени

не казах нищо, спомените останаха скрити

с тъга и болка напоени.

На хилядите погледи вперени в мен

им казвах: „Оставате ме на мира.

Аз не искам да излея в този ден

таз люта болка, нищо че после ще си замина…

от този свят жесток. И за последно

преди да сляза завинаги

и зад кулисите да се скрия

ще ви кажа, че не е модерно

артиста пред вас да лее горчивите си сълзи.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...