henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
3 397
2 июл. 2006 г., 16:03

СълзоТВОРНИЯТ ден

671 0 6
“Размирниците хвърляли камъни, столове и запалителни бомби по полицаите, които им отговорили със сълзотворен газ. Няма данни за арестувани или ранени.” Из стари новини
Денят говори монотонно -
Със дрезгав глас -
СълзоТВОРНИЯТ ден...
Неизтрезнял от нощното дежурство,
Във полицейската кола .
Колата стояща на всички световни кръстовища...
Червените сирени,
Сините лампи
са негово дело!
Дневните лампи
са сини и жълти.
Ударите с палките,
сълзоТВОРНИЯ газ...
Негово дело!
Творящият сълзи
Дневен полицай, -
Удрящият здраво,
разпръскващият тълпите,
искащите “Нов ден”...
Тези, които не искат нови президенти,
нови министри,
А искат Нов ден,
Нови новини,
Нови поети,
Нови полети
На човека...
Тези,
Които искат нови художници,
Нови очи, -
Които нямат нужда от очила против Слънцето,
Които ПОЛИЦАЯТ иска да изкара
Маса,безпредметно чупеща витрини...
Които нарича размирници,
анархисти,
социалисти,
Или антиглобалисти,
Младият Световен Глас...
Младата сила,
Чакащата своята Нова свобода...
Днес Младият глас очаква своята присъда...
Със тъмен поглед –
Денят говори.
Той не спори!
Денят не спори никога,
със никого,
за нищо.
Денят е Съдия,
четящ присъдата ,
И всички тихо я очакваме...
Денят не вкарва във килии.
Той има свои подчинени –
Червени тъмничари без очи,
Със каски...
Денят говори монотонно -
Със дрезгав глас -
СълзоТВОРНИЯТ ден...
Неизтрезнял от нощното дежурство,
Със тъмен поглед казва:
- Живот без право на мечти,
и на очи,
Без право на обжалване...
Без право...
Сега крещи самотникът,
молещ за минутка под небето.
Зад Техните решетки...
Той моли полицаите ,
Но те мълчат зад каските...
Немите защитници
на старата война мълчат.
Момчето плаче в тъмната килия...
Денят се смее в своя Телевизор...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0