henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
3 397
2 jul 2006, 16:03

СълзоТВОРНИЯТ ден

  Poesía
672 0 6
“Размирниците хвърляли камъни, столове и запалителни бомби по полицаите, които им отговорили със сълзотворен газ. Няма данни за арестувани или ранени.” Из стари новини
Денят говори монотонно -
Със дрезгав глас -
СълзоТВОРНИЯТ ден...
Неизтрезнял от нощното дежурство,
Във полицейската кола .
Колата стояща на всички световни кръстовища...
Червените сирени,
Сините лампи
са негово дело!
Дневните лампи
са сини и жълти.
Ударите с палките,
сълзоТВОРНИЯ газ...
Негово дело!
Творящият сълзи
Дневен полицай, -
Удрящият здраво,
разпръскващият тълпите,
искащите “Нов ден”...
Тези, които не искат нови президенти,
нови министри,
А искат Нов ден,
Нови новини,
Нови поети,
Нови полети
На човека...
Тези,
Които искат нови художници,
Нови очи, -
Които нямат нужда от очила против Слънцето,
Които ПОЛИЦАЯТ иска да изкара
Маса,безпредметно чупеща витрини...
Които нарича размирници,
анархисти,
социалисти,
Или антиглобалисти,
Младият Световен Глас...
Младата сила,
Чакащата своята Нова свобода...
Днес Младият глас очаква своята присъда...
Със тъмен поглед –
Денят говори.
Той не спори!
Денят не спори никога,
със никого,
за нищо.
Денят е Съдия,
четящ присъдата ,
И всички тихо я очакваме...
Денят не вкарва във килии.
Той има свои подчинени –
Червени тъмничари без очи,
Със каски...
Денят говори монотонно -
Със дрезгав глас -
СълзоТВОРНИЯТ ден...
Неизтрезнял от нощното дежурство,
Със тъмен поглед казва:
- Живот без право на мечти,
и на очи,
Без право на обжалване...
Без право...
Сега крещи самотникът,
молещ за минутка под небето.
Зад Техните решетки...
Той моли полицаите ,
Но те мълчат зад каските...
Немите защитници
на старата война мълчат.
Момчето плаче в тъмната килия...
Денят се смее в своя Телевизор...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0