henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
3 397
2 jul 2006, 16:03

СълзоТВОРНИЯТ ден

  Poesía
673 0 6
“Размирниците хвърляли камъни, столове и запалителни бомби по полицаите, които им отговорили със сълзотворен газ. Няма данни за арестувани или ранени.” Из стари новини
Денят говори монотонно -
Със дрезгав глас -
СълзоТВОРНИЯТ ден...
Неизтрезнял от нощното дежурство,
Във полицейската кола .
Колата стояща на всички световни кръстовища...
Червените сирени,
Сините лампи
са негово дело!
Дневните лампи
са сини и жълти.
Ударите с палките,
сълзоТВОРНИЯ газ...
Негово дело!
Творящият сълзи
Дневен полицай, -
Удрящият здраво,
разпръскващият тълпите,
искащите “Нов ден”...
Тези, които не искат нови президенти,
нови министри,
А искат Нов ден,
Нови новини,
Нови поети,
Нови полети
На човека...
Тези,
Които искат нови художници,
Нови очи, -
Които нямат нужда от очила против Слънцето,
Които ПОЛИЦАЯТ иска да изкара
Маса,безпредметно чупеща витрини...
Които нарича размирници,
анархисти,
социалисти,
Или антиглобалисти,
Младият Световен Глас...
Младата сила,
Чакащата своята Нова свобода...
Днес Младият глас очаква своята присъда...
Със тъмен поглед –
Денят говори.
Той не спори!
Денят не спори никога,
със никого,
за нищо.
Денят е Съдия,
четящ присъдата ,
И всички тихо я очакваме...
Денят не вкарва във килии.
Той има свои подчинени –
Червени тъмничари без очи,
Със каски...
Денят говори монотонно -
Със дрезгав глас -
СълзоТВОРНИЯТ ден...
Неизтрезнял от нощното дежурство,
Със тъмен поглед казва:
- Живот без право на мечти,
и на очи,
Без право на обжалване...
Без право...
Сега крещи самотникът,
молещ за минутка под небето.
Зад Техните решетки...
Той моли полицаите ,
Но те мълчат зад каските...
Немите защитници
на старата война мълчат.
Момчето плаче в тъмната килия...
Денят се смее в своя Телевизор...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0