14 сент. 2012 г., 23:04

Съмнявай се

736 0 4

Съмнявай се, във всичко се съмнявай,

фантазия измамна е светът.

В коварните си мрежи ти не давай

душата ти в миг да оплетат.

 

Претегляй всичко на кантари,

оглеждай го от всякоя страна,

че в този свят и стари, млади

паднали са в плена на греха.

 

Думите са рибешка примамка,

обещанията - най-добрата стръв.

Като удавници, търсещи сламка,

вярваме в онзи, що пръв

 

ръка ни протегне, надежда даде ни,

а после я дръпне обратно.

Не вярвай в нищо, съмнявай се в ‘сичко,

е нашето правило златно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човек,разкъсван от съмнения не може да се бори достойно с живота!По-добре е да разтвориш сърцето си за предизвикателствата-в това се крие истинският смисъл във всичко!
  • Аз съм много отворена към света и всичките емоции и преживявания, които той ни предлага... Макар да не си личи особено от това стихотворение, а да изглежда точно обратното. (:
  • Отвори сърцето си .Иначе ще пропуснеш много - любов , предателство ,тъга , надежда .Човешките ни чувства - различни .
  • Много вярно.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...