5 мар. 2007 г., 11:34

Сън 

  Поэзия » Любовная
880 0 7

 

                                                                        На М.Х. 


И последната капчица                    

нежна роса                

изпих тази нощ -                  

жадно - от тебе.              

Заспи сега кротко,          

към мене протегнал ръка,                   

нека мъничко                  

да те погледам.            

После тихо ще стана,                

с дъх челото ти                      

ще погаля,                

от окото ще капне                   

гореща сълза,            

с нея в съня ти ще вляза,                  

ще се усмихнеш

невинно, 

като мъничко бебе.

А аз ще тръгна                    

отново в нощта,                           

сама                        

и  без тебе,                       

непотребна                     

дори

и на себе си.

© Дени Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно!
  • Да, пишеш страхотно!
  • Ужасно тъжно е да си "непотребен дори и на себе си". Харесва ми стихотворението, но ми се иска сякаш края да е друг. Прекалено тъжно е. Не бива да има хора, които се чувстват по този начин. Защото всеки от нас е една прекрасна прашинка слънце в този свят.Така мисля.
  • Много е хубаво и нежно. Поздрави!
  • Написала си нещо, чудесно!!!

    Поздравявам те
  • Чудесен стих, Дони!!! Поздрави!!!
  • Поздрав за текста, Дони!Много ми хареса!
Предложения
: ??:??