5 мар. 2007 г., 11:34

Сън

1.2K 0 7

 

                                                                        На М.Х. 


И последната капчица                    

нежна роса                

изпих тази нощ -                  

жадно - от тебе.              

Заспи сега кротко,          

към мене протегнал ръка,                   

нека мъничко                  

да те погледам.            

После тихо ще стана,                

с дъх челото ти                      

ще погаля,                

от окото ще капне                   

гореща сълза,            

с нея в съня ти ще вляза,                  

ще се усмихнеш

невинно, 

като мъничко бебе.

А аз ще тръгна                    

отново в нощта,                           

сама                        

и  без тебе,                       

непотребна                     

дори

и на себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!
  • Да, пишеш страхотно!
  • Ужасно тъжно е да си "непотребен дори и на себе си". Харесва ми стихотворението, но ми се иска сякаш края да е друг. Прекалено тъжно е. Не бива да има хора, които се чувстват по този начин. Защото всеки от нас е една прекрасна прашинка слънце в този свят.Така мисля.
  • Много е хубаво и нежно. Поздрави!
  • Написала си нещо, чудесно!!!

    Поздравявам те

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...