6 февр. 2009 г., 08:24

Сън

1K 0 0
 Сънувам, и пак, и пак. Поредна нощ - сънувам.

Теб, мен, нас... Мечти. Желания. Надежди. Всичко. Но  и нищо.

Ден, седмица, месец. Сънувам. Все един и същи сън.

Себе си сънувам, сякаш бягам, крия се. От всичко и от всички.

Тръгвам и се връщам. И все същото е - сън.

Странен. Необикновен и тъжен....

Събудя ли се - страх.

И все ме питат: „Сън ли е?"

А знам ли? Сякаш е! Но май не е?

Гледам, а не виждам. Сълзи.

Пак като на сън.

И все една и съща песен.

Няма край.

Остави ме! Искам да сънувам!

Там в съня, там е жив!

И той ме гледа. Усмихва се, не насън.

Като ангел... същински ангел.

Виждам те! На небето - пак с усмивка!

Най-голямата звезда!

Завинаги!

Нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...