Сънувам, и пак, и пак. Поредна нощ - сънувам.
Теб, мен, нас... Мечти. Желания. Надежди. Всичко. Но и нищо.
Ден, седмица, месец. Сънувам. Все един и същи сън.
Себе си сънувам, сякаш бягам, крия се. От всичко и от всички.
Тръгвам и се връщам. И все същото е - сън.
Странен. Необикновен и тъжен....
Събудя ли се - страх.
И все ме питат: „Сън ли е?"
А знам ли? Сякаш е! Но май не е?
Гледам, а не виждам. Сълзи.
Пак като на сън.
И все една и съща песен. ...