Nando (Георги Зафиров)
93 317
11 февр. 2008 г., 10:37

Сън 

  Поэзия
625 0 10

Прераждане понесе ме в нощта,
от болката със нокти ме измъкна,
крещящата тъга остана там... сама,
далеч понесох се, смирен замлъкнах...

Разтворил длани, търсех топлина,
но не любовна... тя не съществува,
очите ми изплакаха последната тъга
и обещах с усмивка вече да се будя.

Понесох се сред хиляди стада,
блещукащо сияйни антилопи,
студени някак си пълнят с топлина
звездите, наредени като ноти...

И в чудни облаци отпуснат,
със бяг преминах през дъгата,
докоснах даже на луната заблещукала
сълзите, полетели с вятъра.

И пак се преродих, щастлив, усмихнат,
отпуснат сутринта в леглото,
било е сън... а колко истински,
пренесе ме далеч от злото...

© Георги Зафиров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??