Прераждане понесе ме в нощта,
от болката със нокти ме измъкна,
крещящата тъга остана там... сама,
далеч понесох се, смирен замлъкнах...
Разтворил длани, търсех топлина,
но не любовна... тя не съществува,
очите ми изплакаха последната тъга
и обещах с усмивка вече да се будя.
Понесох се сред хиляди стада,
блещукащо сияйни антилопи,
студени някак си пълнят с топлина
звездите, наредени като ноти... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse