Nando (Георги Зафиров)
93 317
11 feb 2008, 10:37

Сън 

  Poesía
624 0 10

Прераждане понесе ме в нощта,
от болката със нокти ме измъкна,
крещящата тъга остана там... сама,
далеч понесох се, смирен замлъкнах...

Разтворил длани, търсех топлина,
но не любовна... тя не съществува,
очите ми изплакаха последната тъга
и обещах с усмивка вече да се будя.

Понесох се сред хиляди стада,
блещукащо сияйни антилопи,
студени някак си пълнят с топлина
звездите, наредени като ноти...

И в чудни облаци отпуснат,
със бяг преминах през дъгата,
докоснах даже на луната заблещукала
сълзите, полетели с вятъра.

И пак се преродих, щастлив, усмихнат,
отпуснат сутринта в леглото,
било е сън... а колко истински,
пренесе ме далеч от злото...

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??