Сън
С ъ н
Завърнах се. След толкова години
почуках на открехната врата.
Не ме очакваше. И мислеше: "Ще мине
и таз година в самота."
Усмихнах се. Очаквах да се радваш.
Ти тежко стана със протегната ръка.
Косите искаше да ми помилваш,
от твоите очи отрони се сълза.
Прости ми! Опитвах се да кажа -
за бягството, предателството и страха.
И търсех думите, за да разкажа
как само теб бленувам на света.
Прегръщам те. Ти жадно ме целуваш
и потъвам аз във нежността.
Очите си отварям... Пак сънувам!
Пак всичко е останало в съня!
Страхувам се отново да заспя,
за да не сънувам любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Танева Все права защищены
боли
