7.09.2008 г., 20:03 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
524 0 6

             С  ъ  н

 

 

Завърнах се. След толкова години

почуках на открехната врата.

Не ме очакваше. И мислеше: "Ще мине

и таз година в самота."

 

Усмихнах се. Очаквах да се радваш.

Ти тежко стана със протегната ръка.

Косите искаше да ми помилваш,

от твоите очи отрони се сълза.

 

Прости ми! Опитвах се да кажа -

за бягството, предателството и страха.

И търсех думите, за да разкажа

как само теб бленувам на света.

 

Прегръщам те. Ти жадно ме целуваш

и потъвам аз във нежността.

Очите си отварям... Пак сънувам!

Пак всичко е останало в съня!

 

Страхувам се отново да заспя,

за да не сънувам любовта!

 

 

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??