Сън
С ъ н
Завърнах се. След толкова години
почуках на открехната врата.
Не ме очакваше. И мислеше: "Ще мине
и таз година в самота."
Усмихнах се. Очаквах да се радваш.
Ти тежко стана със протегната ръка.
Косите искаше да ми помилваш,
от твоите очи отрони се сълза.
Прости ми! Опитвах се да кажа -
за бягството, предателството и страха.
И търсех думите, за да разкажа
как само теб бленувам на света.
Прегръщам те. Ти жадно ме целуваш
и потъвам аз във нежността.
Очите си отварям... Пак сънувам!
Пак всичко е останало в съня!
Страхувам се отново да заспя,
за да не сънувам любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
боли
