eva_32 (Ева Корназова)
110 774
16 февр. 2011 г., 16:27

Сън 

  Поэзия
5.0 / 12
1425 0 15
Морфей налива сънища със шепи
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата.
Посрещам го. Това е моят бряг.
И звездната ми нощ… Нощта, в която
по мен е всеки белег непознат.
И няма вчера. Няма я тъгата.
Той мислите тревожни е изпил,
а аз не зная, че мигът е кратък,
блажена в своя сън неуловим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Все права защищены

Предложения
  • gabrielle (Габриела Цанева) Бурята сплита ръце
    Бурята сплита ръце
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Неведомый прекрасный край
    В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Азазел (Неличка) ***
    Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • stivi797 (Стефан Янев) Памяти "Аскольда" 2018
    Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...

Ещё произведения »