eva_32 (Ева Корназова)
110 774
16.02.2011 г., 16:27 ч.

Сън 

  Поезия
1355 0 15

Морфей налива сънища със шепи

в очите ми, ухаещи на дъжд,

и бурята във мене предусетил,

изпива всяка мисъл отведнъж.

 

И стъпва на брега на самотата.

Посрещам го. Това е моят бряг.

И звездната ми нощ… Нощта, в която

по мен е всеки белег непознат.

 

И няма вчера. Няма я тъгата.

Той мислите тревожни е изпил,

а аз не зная, че мигът е кратък,

блажена в своя сън неуловим.

 

Но в празните ми вени плисва утро,

изпълва с огън всяка клетка в мен

(Морфей е със криле на пеперуда),

а аз пристъпвам тихо в своя ден,

 

в очите ми се блъсва светлината,

а облаци в душата ми крещят.

В косата ми промъкнал се е вятър…

Аз вече знам, че кратък е мигът.

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хубав текст.
  • "О, миг, поспри..."

    Много си добра!


  • ... кратък като миг и безкраен като памет...
  • Много, много!!!
  • Само как ми липсваше Поезията ти!!! Чудо е стихът ти! Прегръдки!
  • Стихът ти ми достави огромно удоволствие!
  • Благодаря ви!!!
  • "И стъпва на брега на самотата.

    Посрещам го. Това е моят бряг."

    И самотата е родила стих
    достатъчен да свърже девет коня
    в единствен сън,в единствен кратък миг,
    във който всяко време ще е твое...

    И от мен аплодисменти с преклонение!
  • С поздравления за съкровения стих!
  • Много хубава поезия!
  • Уникална поезия! Чудесен сюрреализъм в твоя Сън. Явно си в страхотна форма за изкуство.
  • Страхотно!
  • Кратък, като сън, но щастлив!
    Поздрав!
  • Харесвам!Поздрави,Ева!
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Моето търпение беше възнаградено. Аз вярвах, че ще се върнеш с хубав стих - чудо, за да повярваме и в невъзможното. Тази страст, която блика като подземна река, от стиховете ти, опиянява и вдъхновява. Добре дошла, Ева. Адам
Предложения
: ??:??