Сън
Морфей налива сънища със шепи
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата.
Посрещам го. Това е моят бряг.
И звездната ми нощ… Нощта, в която
по мен е всеки белег непознат.
И няма вчера. Няма я тъгата.
Той мислите тревожни е изпил,
а аз не зная, че мигът е кратък,
блажена в своя сън неуловим.
Но в празните ми вени плисва утро,
изпълва с огън всяка клетка в мен
(Морфей е със криле на пеперуда),
а аз пристъпвам тихо в своя ден,
в очите ми се блъсва светлината,
а облаци в душата ми крещят.
В косата ми промъкнал се е вятър…
Аз вече знам, че кратък е мигът.
© Ева Корназова All rights reserved.
