pepilota (Петя Димитрова) pepilota (Петя Димитрова)
59
11 июл. 2007 г., 09:57

Сън

686 0 0

Сънувам ли? Може би!

Как се крия в теб

да ме закриляш,

да ме стоплиш с твоята обич.

Сънувам ли? Може би!

Как преплетена в твойте прегръдки

нощем заспивам от ритъма на твоето сърце,

от ласките на твойте ръце.

Сънувам ли? Може би!

Как те докосвам нежно

и политам там,

там където сме само аз и ти!

Сънувам ли? Може би!

Как слушам твоето сърце

и грейва моето лице,

че казва то „Обичам те”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Димитрова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0