Сънувам ли? Може би!
Как се крия в теб
да ме закриляш,
да ме стоплиш с твоята обич.
Сънувам ли? Може би!
Как преплетена в твойте прегръдки
нощем заспивам от ритъма на твоето сърце,
от ласките на твойте ръце.
Сънувам ли? Може би!
Как те докосвам нежно
и политам там,
там където сме само аз и ти!
Сънувам ли? Може би!
Как слушам твоето сърце
и грейва моето лице,
че казва то „Обичам те”.
© Петя Димитрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
