Сънувам ли? Може би!
Как се крия в теб
да ме закриляш,
да ме стоплиш с твоята обич.
Сънувам ли? Може би!
Как преплетена в твойте прегръдки
нощем заспивам от ритъма на твоето сърце,
от ласките на твойте ръце.
Сънувам ли? Може би!
Как те докосвам нежно
и политам там,
там където сме само аз и ти!
Сънувам ли? Може би!
Как слушам твоето сърце
и грейва моето лице,
че казва то „Обичам те”.
© Петя Димитрова Всички права запазени