11 сент. 2007 г., 11:15

Сън 

  Поэзия
693 0 13
Сънувам все един и същи сън.
От извор утолявам свойта жажда.
Водата прозвучава като звън
и в моето съзнание се вгражда.
Не мога с усмирената вода
от гърло на чешма да се напия.
У нея няма сянка на звезда
и слънце няма в нея да открия,
и няма дъх на капещи листа
в безмълвието на вода такава.
Пресъхнала е моята уста.
Жадува да потъне до забрава
във оня извор - бистър и студен,
с прозрачен шепот пълен, с птича песен...

Не искам да се будя. Идва ден,
но без съня той няма да е лесен.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??