Сън
Сънувам все един и същи сън.
От извор утолявам свойта жажда.
Водата прозвучава като звън
и в моето съзнание се вгражда.
Не мога с усмирената вода
от гърло на чешма да се напия.
У нея няма сянка на звезда
и слънце няма в нея да открия,
и няма дъх на капещи листа
в безмълвието на вода такава.
Пресъхнала е моята уста.
Жадува да потъне до забрава
във оня извор - бистър и студен,
с прозрачен шепот пълен, с птича песен...
Не искам да се будя. Идва ден,
но без съня той няма да е лесен.
От извор утолявам свойта жажда.
Водата прозвучава като звън
и в моето съзнание се вгражда.
Не мога с усмирената вода
от гърло на чешма да се напия.
У нея няма сянка на звезда
и слънце няма в нея да открия,
и няма дъх на капещи листа
в безмълвието на вода такава.
Пресъхнала е моята уста.
Жадува да потъне до забрава
във оня извор - бистър и студен,
с прозрачен шепот пълен, с птича песен...
Не искам да се будя. Идва ден,
но без съня той няма да е лесен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
