27 нояб. 2008 г., 19:48

Сън

1.1K 0 3

Почуствах те отново,
неканен дойде в съня,
сънувах те в сиво
и как исках да дойде денят.

Пристигаше като видение
и протягаше напред ръка.
Дали това е наказание,
или някаква твоя мечта?!

Търсех невъзможна реалност
съзнанието си да освободя
или бе някаква фаталност,
караща ме от болка крещя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • @ Мечтателка - Мечтите са мечти,
    а реалността понякога боли.
    Живея с реалността
    и следвам своята съдба.

    @ guardian_angel - Понякога и сънят ни мачка и тогава бягаме към мечтите и фантазиите.
  • Нека мечтите си останат мечти!
    Бори се с реалността.
  • Хубав стих!Сънят и фантазията са едни "красиви" измамници...обрисуват ни света,действителността,коята искаме,но никога няма да имаме...и когато излезнем от този свят на мечтите реалното ни смачква...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...