27 нояб. 2008 г., 19:48

Сън

1.1K 0 3

Почуствах те отново,
неканен дойде в съня,
сънувах те в сиво
и как исках да дойде денят.

Пристигаше като видение
и протягаше напред ръка.
Дали това е наказание,
или някаква твоя мечта?!

Търсех невъзможна реалност
съзнанието си да освободя
или бе някаква фаталност,
караща ме от болка крещя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • @ Мечтателка - Мечтите са мечти,
    а реалността понякога боли.
    Живея с реалността
    и следвам своята съдба.

    @ guardian_angel - Понякога и сънят ни мачка и тогава бягаме към мечтите и фантазиите.
  • Нека мечтите си останат мечти!
    Бори се с реалността.
  • Хубав стих!Сънят и фантазията са едни "красиви" измамници...обрисуват ни света,действителността,коята искаме,но никога няма да имаме...и когато излезнем от този свят на мечтите реалното ни смачква...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...