27.11.2008 г., 19:48

Сън

1.1K 0 3

Почуствах те отново,
неканен дойде в съня,
сънувах те в сиво
и как исках да дойде денят.

Пристигаше като видение
и протягаше напред ръка.
Дали това е наказание,
или някаква твоя мечта?!

Търсех невъзможна реалност
съзнанието си да освободя
или бе някаква фаталност,
караща ме от болка крещя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ида Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @ Мечтателка - Мечтите са мечти,
    а реалността понякога боли.
    Живея с реалността
    и следвам своята съдба.

    @ guardian_angel - Понякога и сънят ни мачка и тогава бягаме към мечтите и фантазиите.
  • Нека мечтите си останат мечти!
    Бори се с реалността.
  • Хубав стих!Сънят и фантазията са едни "красиви" измамници...обрисуват ни света,действителността,коята искаме,но никога няма да имаме...и когато излезнем от този свят на мечтите реалното ни смачква...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...