27 nov 2008, 19:48

Сън

  Poesía
1.1K 0 3

Почуствах те отново,
неканен дойде в съня,
сънувах те в сиво
и как исках да дойде денят.

Пристигаше като видение
и протягаше напред ръка.
Дали това е наказание,
или някаква твоя мечта?!

Търсех невъзможна реалност
съзнанието си да освободя
или бе някаква фаталност,
караща ме от болка крещя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ида Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • @ Мечтателка - Мечтите са мечти,
    а реалността понякога боли.
    Живея с реалността
    и следвам своята съдба.

    @ guardian_angel - Понякога и сънят ни мачка и тогава бягаме към мечтите и фантазиите.
  • Нека мечтите си останат мечти!
    Бори се с реалността.
  • Хубав стих!Сънят и фантазията са едни "красиви" измамници...обрисуват ни света,действителността,коята искаме,но никога няма да имаме...и когато излезнем от този свят на мечтите реалното ни смачква...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...