27 nov 2008, 19:48

Сън

  Poesía
1.1K 0 3

Почуствах те отново,
неканен дойде в съня,
сънувах те в сиво
и как исках да дойде денят.

Пристигаше като видение
и протягаше напред ръка.
Дали това е наказание,
или някаква твоя мечта?!

Търсех невъзможна реалност
съзнанието си да освободя
или бе някаква фаталност,
караща ме от болка крещя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ида Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • @ Мечтателка - Мечтите са мечти,
    а реалността понякога боли.
    Живея с реалността
    и следвам своята съдба.

    @ guardian_angel - Понякога и сънят ни мачка и тогава бягаме към мечтите и фантазиите.
  • Нека мечтите си останат мечти!
    Бори се с реалността.
  • Хубав стих!Сънят и фантазията са едни "красиви" измамници...обрисуват ни света,действителността,коята искаме,но никога няма да имаме...и когато излезнем от този свят на мечтите реалното ни смачква...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...