Сън... 3

1. Сънувах: непознат небесен свод –

там толкова звездите бяха много,

а спомнила си своя произход –

една от тях превърна се на огън...

Опитах с поглед да я проследя́,

но тя красиво удълба́ следата,

в която метеорно изгоря –

преди да се докосне до Земята!...

2. И все си мисля, че е сън!...

О... сън е голото ти тяло

и само клоните отвън

в прозорците ми чукат вяло...

Не е ли Любовта мираж,

а жаждата ми нескопосна,

че ти изчезваш отведнаж,

опитам ли да те докосна!...

3.Макар далечна, но звезда –

във земната ми епопея –

бъди добра, бъди съдба:

предречена да изживея!...

С предчувствие за ден да спреш,

дори да си в нощта родена:

бъди си ти каквато щеш,

но само да си споделена!...

4. ... И мисля все за тая моя

Любов объркана, далѝ

като звезда от звездоброя

ще полети и изгори,

че в пътя дълъг към Земята

дори звездите са сами

а тях разпалва Оня вятър

от някогашните ни дни...

24.08.2020.