Сън... 3
Сън... 3
1. Сънувах: непознат небесен свод –
там толкова звездите бяха много,
а спомнила си своя произход –
една от тях превърна се на огън...
Опитах с поглед да я проследя́,
но тя красиво удълба́ следата,
в която метеорно изгоря –
преди да се докосне до Земята!...
2. И все си мисля, че е сън!...
О... сън е голото ти тяло
и само клоните отвън
в прозорците ми чукат вяло...
Не е ли Любовта мираж,
а жаждата ми нескопосна,
че ти изчезваш отведнаж,
опитам ли да те докосна!...
3.Макар далечна, но звезда –
във земната ми епопея –
бъди добра, бъди съдба:
предречена да изживея!...
С предчувствие за ден да спреш,
дори да си в нощта родена:
бъди си ти каквато щеш,
но само да си споделена!...
4. ... И мисля все за тая моя
Любов объркана, далѝ
като звезда от звездоброя
ще полети и изгори,
че в пътя дълъг към Земята
дори звездите са сами
а тях разпалва Оня вятър
от някогашните ни дни...
24.08.2020.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
