4 авг. 2009 г., 00:23

Сън 

  Поэзия
430 0 4
И все сънувам оня първи миг -
тъй приказен, красив и омагьосан,
задъхан нато неочакван вик,
след който почва разпитът кръстосан.
Едва сега какъв си бил разбрах,
след дългите ни дни и кратки нощи,
ала все още вярвам, че без страх
ти казвам: обич моя, питай още.
От тебе нищичко до днес не скрих
и щом утихнат твоите въпроси,
викът ще стане като полъх тих
над натежали ниви златокоси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Все права защищены

Предложения
: ??:??