Сън
И все сънувам оня първи миг -
тъй приказен, красив и омагьосан,
задъхан нато неочакван вик,
след който почва разпитът кръстосан.
Едва сега какъв си бил разбрах,
след дългите ни дни и кратки нощи,
ала все още вярвам, че без страх
ти казвам: обич моя, питай още.
От тебе нищичко до днес не скрих
и щом утихнат твоите въпроси,
викът ще стане като полъх тих
над натежали ниви златокоси.
Навярно както пролетна игра
на слънчеви лъчи и млади звуци,
преляла в плод, присяда на софра,
ще се прелеем ние в наште внуци.
И аз, навярно, ще сънувам пак
мига тъй приказен и омагьосан,
задъхан като вик и верен знак,
че пак започва разпитът кръстосан.
Гинка Гарева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
