9 авг. 2011 г., 10:44

Сън

820 0 1

СЪН

 

Думи изричам, но до теб не достигат,

дъхът ми спира... очите със сълзи се пълнят...

как искам да се върна в спомените,
в изгубения миг – само аз и ти...

Кой сега ще ме спаси?

Дано цветята отронят цвят за мен...
луната да пее в съня ми...

за теб и за мен... за безкрая на мечтите...
нека ми помогнат...

нека заключат времето в прегръдка...


Спирам да дишам...

чувствам се по-добре…

в безсъзнание съм…

всички спомени нахлуват в мен...

не искам да си поема дъх... заспивам.

Ореол от звезди – аз и ти...

на върха на хълма...

луната продължава да пее за нас...

звездите танцуват в захлас...

цветята се радват и пращат ни цвят...

Безкрайно благодарна... аз дишам отново...

Безкрайно благодарна...

за мига... подарен ми с теб...

Мигът...

                   ... макар в съня...

 

 

 23.02.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...