СЪН
Думи изричам, но до теб не достигат,
дъхът ми спира... очите със сълзи се пълнят...
как искам да се върна в спомените,
в изгубения миг – само аз и ти...
Кой сега ще ме спаси?
Дано цветята отронят цвят за мен...
луната да пее в съня ми...
за теб и за мен... за безкрая на мечтите...
нека ми помогнат...
нека заключат времето в прегръдка...
Спирам да дишам...
чувствам се по-добре…
в безсъзнание съм…
всички спомени нахлуват в мен...
не искам да си поема дъх... заспивам.
Ореол от звезди – аз и ти...
на върха на хълма...
луната продължава да пее за нас...
звездите танцуват в захлас...
цветята се радват и пращат ни цвят...
Безкрайно благодарна... аз дишам отново...
Безкрайно благодарна...
за мига... подарен ми с теб...
Мигът...
... макар в съня...
23.02.2011г.
© Елица Всички права запазени