СЪН

Думи изричам, но до теб не достигат,

дъхът ми спира... очите със сълзи се пълнят...

как искам да се върна в спомените,
в изгубения миг – само аз и ти...

Кой сега ще ме спаси?

Дано цветята отронят цвят за мен...
луната да пее в съня ми...

за теб и за мен... за безкрая на мечтите...
нека ми помогнат...

нека заключат времето в прегръдка...

Спирам да дишам...

чувствам се по-добре…

в безсъзнание съм…

всички спомени нахлуват в мен...

не искам да си поема дъх... заспивам.

Ореол от звезди – аз и ти...

на върха на хълма...

луната продължава да пее за нас...

звездите танцуват в захлас...

цветята се радват и пращат ни цвят...

Безкрайно благодарна... аз дишам отново...

Безкрайно благодарна...

за мига... подарен ми с теб...

Мигът...

                   ... макар в съня...

 23.02.2011г.