Сън
Сънувам, че отново с теб сме двама,
един до друт щастливи пак вървим.
Обичам те, ми шепнеш до забрава
и аз ти шепна, ти си мой любим!
Минаваме по улиците стари,
край черквата, през пустия площад,
вървим и с нас е само любовта ни,
притихнал спи отруденият град.
А после се намираме на хълма,
разпънал стан, пред нас лежи градът,
с китарен звън, с мечти нощта е пълна
и колко млад и хубав е светът!
И ние с теб сме млади и красиви
и клетва вярна дадохме си тук,
да се обичаме дорде сме живи,
да бъдем влюбени един във друг!
Събудих се, очите си отворих!
Навън се ражда пролетният ден.
Ех, младост моя, птицо отлетяла,
завърнала си се във моя сън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ракина Радева Все права защищены
