1 сент. 2009 г., 20:00

Сън 

  Поэзия
561 0 0

 

Сън

 

Аз тичам по стълба извита на кула във замък,

очакване изпълва моята душа и тяло,

в очите ми блестят сълзи, но в тях гори и пламък.

Тъга ме завладява. Нещо в мене е умряло.

 

Надявам се във кулата да ме очаква моята любов,

ала даже таз мечта я поразява гръм.

Прозвънява телефон със своя зов.

Тайнствената кула се оказа просто сън.

© Мег Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??