Sep 1, 2009, 8:00 PM

Сън 

  Poetry
562 0 0

 

Сън

 

Аз тичам по стълба извита на кула във замък,

очакване изпълва моята душа и тяло,

в очите ми блестят сълзи, но в тях гори и пламък.

Тъга ме завладява. Нещо в мене е умряло.

 

Надявам се във кулата да ме очаква моята любов,

ала даже таз мечта я поразява гръм.

Прозвънява телефон със своя зов.

Тайнствената кула се оказа просто сън.

© Мег All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??