Сън
Аз тичам по стълба извита на кула във замък,
очакване изпълва моята душа и тяло,
в очите ми блестят сълзи, но в тях гори и пламък.
Тъга ме завладява. Нещо в мене е умряло.
Надявам се във кулата да ме очаква моята любов,
ала даже таз мечта я поразява гръм.
Прозвънява телефон със своя зов.
Тайнствената кула се оказа просто сън.