3 сент. 2017 г., 06:50

Сън 

  Поэзия » Любовная
342 0 0

Отново е нощ, отново съм буден

и нежно желание за теб ме обгръща,

ръцете ми търсят във тъмното нежност,

душата ми стене –  дано да е вечност!

 

Но ти си далече – до мен е студено

и само тъмата прегръща ме нежно

с надежда да пия от твоите устни

нектара на обич и страст ожадняла.

 

И спомен за близост омайна и страстна

ме кара да стена самотен и празен,

прегръщайки мислено тялото бяло,

поглеждам луната – самотна и вяла.

 

Сънят – той не идва, очите във мрака

сънуват отворени допир на тяло

ръцете те търсят отново горещи,

да стоплят сърцето в гърдите замряло.

 

© Юлия Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??