Сън
500
0
0
Отново е нощ, отново съм буден
и нежно желание за теб ме обгръща,
ръцете ми търсят във тъмното нежност,
душата ми стене – дано да е вечност!
Но ти си далече – до мен е студено
и само тъмата прегръща ме нежно
с надежда да пия от твоите устни
нектара на обич и страст ожадняла.
И спомен за близост омайна и страстна
ме кара да стена самотен и празен,
прегръщайки мислено тялото бяло,
поглеждам луната – самотна и вяла.
Сънят – той не идва, очите във мрака
сънуват отворени допир на тяло
ръцете те търсят отново горещи,
да стоплят сърцето в гърдите замряло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Атанасова Все права защищены
