Отново е нощ, отново съм буден

и нежно желание за теб ме обгръща,

ръцете ми търсят във тъмното нежност,

душата ми стене –  дано да е вечност!

Но ти си далече – до мен е студено

и само тъмата прегръща ме нежно

с надежда да пия от твоите устни

нектара на обич и страст ожадняла.

И спомен за близост омайна и страстна

ме кара да стена самотен и празен,

прегръщайки мислено тялото бяло,

поглеждам луната – самотна и вяла.

Сънят – той не идва, очите във мрака

сънуват отворени допир на тяло

ръцете те търсят отново горещи,

да стоплят сърцето в гърдите замряло.