Сън
Не тълкувайте думите нейни…
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!
Побеляла е младата пролет,
но момичето пише слова –
а нощта е поела на полет,
към красивия ред на деня.
Младостта е измамено чедо,
то се моли за прошка навън –
но го сриват лицата ни бледи,
пред очите на Вечния Сън.
Зад стените на думи големи
тя издигала мисъл омайна…
И конеца на всички проблеми,
завеща ни в едничката: ТАЙНА.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
