7.12.2018 г., 15:36 ч.

Сън 

  Поезия » Гражданска
455 4 9

Не тълкувайте думите нейни…
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!

 

Побеляла е младата пролет,
но момичето пише слова –
а нощта е поела на полет,
към красивия ред на деня.

 

Младостта е измамено чедо,
то се моли за прошка навън –
но го сриват лицата ни бледи,
пред очите на Вечния Сън.

 

Зад стените на думи големи
тя издигала мисъл омайна…
И конеца на всички проблеми,
завеща ни в едничката: ТАЙНА.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Спомен за Петя Дубарова.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??